Кръговратът, тресящ и без това нестабилната образователна система

Някога замисляли ли сте се над това, какви планове имат вашите деца за бъдещето, тогава, когато няма да има оценки, които да определят тяхната успеваемост, техния напредък в нещо? Или нека задам малко по - конкретно въпроса - питали ли сте ги, какви планове имат те самите за себе си, какво развитие биха желали да претърпи живота им след това прословуто завършване? Завършване, изпълнено с радостта на учителите за това, че и те на нещо са ги учили, или по - скоро радост, дължаща се на тяхното освобождаване от още една партидна единица на тази псевдофабрика на "успеха", в каквато всъщност  е превърната цялата образователна система. Ето тук бих могъл да отгадна отговора на една голяма част от младото поколение. За жалост по статистика се смята, че когато детето е в началото на гимназиалното си обучение, то или има едва бегла представа за това, какво иска да прави с  живота си по - нататък, или изобщо няма такава и се опира на мнението на родителите си. Та статистиката изглежда така - приблизително 60% от учениците знаят какво искат в началото, някъде между 7 - 10 ти клас. Но ако той, или респективно тя, в своите последни години от това обучение  ви отговори, че няма абсолютно никаква представа за своите планове нито за бъдещето, нито за това, което в този момент се случва наоколо - Не се отчайвайте. Знам, че при сигурно над 90% от тях е така!
Разминаването в представите ни за образованието идва от това, че то - нещото, което поколенията от последните 3 века следва, е било създадено във времето на буржоазията, когато обществото е имало изключителна нужда от смирените си бройки за армията и тук - там държавноподчинени роби с промито съзнание. Проблемът обаче е, че ние живеем в ерата на технологиите, където нещо подобно е абсолютно неприложимо, тъй като се смята, че еволюцията продължава и след като народът от преди толкова години е учил по система, по която и ние днес учим, се оказва, че се извършва престъпление срещу самото естесвено развитие на човечеството. Оказва се, че това е доста угодно, тъй като всяко дете влиза с мечти и надежди, които с времето или изгубва, тъй като заживява в "реалността", която му бива насадена от грешните представи на някой друг, или те - мечтите му, получават слаба оценка и губят стойност дори пред самия него.
А доколкото представите за бъдещето, то е нещо субективно, тъй като ние не сме способни да отгаднем развитието на събитията за период от време, а единствено да контролираме моментното си състояние. Точно затова, когато питат децата в детската градина какви искат да станат, те отговарят с нещо от рода на: лекар, полицай или герой под някаква форма, независимо каква. Откривате ли прилика в техните отговори? Те всички до един искат да бъдат спасители -ГЕРОИ - нещо, което по - късно образованието им отнема.
Според мен, системата има нужда от промяна, която отново да задейства механизма на хомо сапиенс да мисли, тък като образованието е необходимост, а с тези бързи изменения, които претърпява света, знанието е единственото нещо, което може да ни спаси! Системата е тази, която ни прави неадекватни и ни хвърля неподготвени в истинския свят!