Страната на големите НЕвъзможности или по - скоро доминация на феномена Дас Ман?

След като вече всички оплюхме страната си, май е време да се огледаме наоколо и да съзрем факторите причинили това болестно състояние у българския народ! ДА, дори и Америка дойда да ни каже, че сме невъобразими песимисти! От Европа пък допринесоха със статистиките по бедност и убежденията, че ние водим възможно най - некачествен живот. Това последното явно ни дойде в повече и успя изцяло да преобърне представите ни за гордост и родолюбие. Та тези общности, които ние така стремглаво величаем, се оказва да ни изпращат в една утопия, в която всичко е в застой, няма нужда от развитие и такова животно не съществува, а само грабеж от властимащите над народа. Това е то криворазбраната цивилизация на 21ви век, машина, потъпкала сама ценностната си система, откраднала демокрацията от другите страни и преобърнала я в нещо абсурдно, в едно жалко подобие на система, неспособно дори да озапти унищожението на страната от политиците ни, а да не говорим за липсата на правосъдие, пред която голяма част от хората в един момент се изправят. Но точно тук идва един проблем, в България днес се развива нещо много по - мащабно и опасно от песимизма! Всички тези технологии и цялата тази бумащина, която медията хвърля по нас, се отразява и върху психологията на българина - той успешно се превръща в Дас Ман (Das Man) -  в превод от немски "Масовият човек". Тук повече от половината народ се оказва буквално под ножа, без необходимост от каквато и да било метафора, за да се опише. Това е човекът, който ще срещнете на улицата, в кафето, в супермаркета - това е баналния еднотипен образ, опитващ се да се слее с останалите. Той обезличава своите качества в опити да прилича на масата, убива своето мислене, като го замества с изтъркани клишета, които и другите използват. Може би това е и целта, тъй като един глупав народ много по - лесно би бил контролиран и манипулиран, а да не говорим и  за нуждите му, след като останалите имат нещо, той веднага започва да търси начин да го получи - заемите от банки и приятели се превръщат в тяхно занимание, от което са неспособни да излязат до края на живота си. А какво смятате правят децата им, израснали с този техен навик - продължават порочния кръг, като на някои от тях им се налага да плащат дори и за грешките на родителите си. Това е опасен феномен, тъй като смея да твърдя, че България е пълна с таланти, които трябва да се развиват, а какво става тогава, когато цялото общество ги притиска, затова, че те са различни? - САЩ се появява на небосвода и им пуска стълба към рая  - купува ги, за да може тя да продължи да се развива, а нашата страна да бъде нейния донор, или по - скоро фабрика за мозък. И тук играе правилото, че тези, които нямат мозък, имат пари, а американците не са чак толкова прости и знаят, че това е тяхната игра на парите и по този начин затварят порочния кръг, в който ние сме в центъра, а те определят начина му на въртене. Това е и причината, технологиите създадени от българи, да се патентоват не другаде, а в чужбина, на която после нашия народ плаща скъпо, за да може да се възползва от това, което той самия е създал.
И въпреки това, тук също имаме хора, направили нещо, хора, последвали целите и мечтите си и успели сами, без да се предложат като стока за вербуване пазара! С постоянство всичко се постига, особено тогава, когато сме реалисти към своите собствени възможности и не опитваме да се слеем с тълпите, които се тикат за 300 лева заплата при някой тлъст охранен чичко, дето крие истинския си бизнес - едрия кокал, а показва само  трохите, за да залъже, че и той няма нищо, което да му бъде взето.  Тези хора - с мечтите и желанията, знаят, че ще успеят, защото вярват в това, не се интересуват от масата, която да им казва, че нещо е недостижимо за тях, те се борят за нещо, което знаят, че носят дълбоко у себе си. Защо вместо да ги спираме и да ги връщаме в тълпата, не ги изкараме напред, за да може те да я поведат и веднъж да се окажем в изгодната позиция?

Кръговратът, тресящ и без това нестабилната образователна система

Някога замисляли ли сте се над това, какви планове имат вашите деца за бъдещето, тогава, когато няма да има оценки, които да определят тяхната успеваемост, техния напредък в нещо? Или нека задам малко по - конкретно въпроса - питали ли сте ги, какви планове имат те самите за себе си, какво развитие биха желали да претърпи живота им след това прословуто завършване? Завършване, изпълнено с радостта на учителите за това, че и те на нещо са ги учили, или по - скоро радост, дължаща се на тяхното освобождаване от още една партидна единица на тази псевдофабрика на "успеха", в каквато всъщност  е превърната цялата образователна система. Ето тук бих могъл да отгадна отговора на една голяма част от младото поколение. За жалост по статистика се смята, че когато детето е в началото на гимназиалното си обучение, то или има едва бегла представа за това, какво иска да прави с  живота си по - нататък, или изобщо няма такава и се опира на мнението на родителите си. Та статистиката изглежда така - приблизително 60% от учениците знаят какво искат в началото, някъде между 7 - 10 ти клас. Но ако той, или респективно тя, в своите последни години от това обучение  ви отговори, че няма абсолютно никаква представа за своите планове нито за бъдещето, нито за това, което в този момент се случва наоколо - Не се отчайвайте. Знам, че при сигурно над 90% от тях е така!
Разминаването в представите ни за образованието идва от това, че то - нещото, което поколенията от последните 3 века следва, е било създадено във времето на буржоазията, когато обществото е имало изключителна нужда от смирените си бройки за армията и тук - там държавноподчинени роби с промито съзнание. Проблемът обаче е, че ние живеем в ерата на технологиите, където нещо подобно е абсолютно неприложимо, тъй като се смята, че еволюцията продължава и след като народът от преди толкова години е учил по система, по която и ние днес учим, се оказва, че се извършва престъпление срещу самото естесвено развитие на човечеството. Оказва се, че това е доста угодно, тъй като всяко дете влиза с мечти и надежди, които с времето или изгубва, тъй като заживява в "реалността", която му бива насадена от грешните представи на някой друг, или те - мечтите му, получават слаба оценка и губят стойност дори пред самия него.
А доколкото представите за бъдещето, то е нещо субективно, тъй като ние не сме способни да отгаднем развитието на събитията за период от време, а единствено да контролираме моментното си състояние. Точно затова, когато питат децата в детската градина какви искат да станат, те отговарят с нещо от рода на: лекар, полицай или герой под някаква форма, независимо каква. Откривате ли прилика в техните отговори? Те всички до един искат да бъдат спасители -ГЕРОИ - нещо, което по - късно образованието им отнема.
Според мен, системата има нужда от промяна, която отново да задейства механизма на хомо сапиенс да мисли, тък като образованието е необходимост, а с тези бързи изменения, които претърпява света, знанието е единственото нещо, което може да ни спаси! Системата е тази, която ни прави неадекватни и ни хвърля неподготвени в истинския свят!