Някога замисляли ли сте се над това, какви планове имат вашите деца за бъдещето, тогава, когато няма да има оценки, които да определят тяхната успеваемост, техния напредък в нещо? Или нека задам малко по - конкретно въпроса - питали ли сте ги, какви планове имат те самите за себе си, какво развитие биха желали да претърпи живота им след това прословуто завършване? Завършване, изпълнено с радостта на учителите за това, че и те на нещо са ги учили, или по - скоро радост, дължаща се на тяхното освобождаване от още една партидна единица на тази псевдофабрика на "успеха", в каквато всъщност е превърната цялата образователна система. Ето тук бих могъл да отгадна отговора на една голяма част от младото поколение. За жалост по статистика се смята, че когато детето е в началото на гимназиалното си обучение, то или има едва бегла представа за това, какво иска да прави с живота си по - нататък, или изобщо няма такава и се опира на мнението на родителите си. Та статистиката изглежда така - приблизително 60% от учениците знаят какво искат в началото, някъде между 7 - 10 ти клас. Но ако той, или респективно тя, в своите последни години от това обучение ви отговори, че няма абсолютно никаква представа за своите планове нито за бъдещето, нито за това, което в този момент се случва наоколо - Не се отчайвайте. Знам, че при сигурно над 90% от тях е така!
Разминаването в представите ни за образованието идва от това, че то - нещото, което поколенията от последните 3 века следва, е било създадено във времето на буржоазията, когато обществото е имало изключителна нужда от смирените си бройки за армията и тук - там държавноподчинени роби с промито съзнание. Проблемът обаче е, че ние живеем в ерата на технологиите, където нещо подобно е абсолютно неприложимо, тъй като се смята, че еволюцията продължава и след като народът от преди толкова години е учил по система, по която и ние днес учим, се оказва, че се извършва престъпление срещу самото естесвено развитие на човечеството. Оказва се, че това е доста угодно, тъй като всяко дете влиза с мечти и надежди, които с времето или изгубва, тъй като заживява в "реалността", която му бива насадена от грешните представи на някой друг, или те - мечтите му, получават слаба оценка и губят стойност дори пред самия него.
А доколкото представите за бъдещето, то е нещо субективно, тъй като ние не сме способни да отгаднем развитието на събитията за период от време, а единствено да контролираме моментното си състояние. Точно затова, когато питат децата в детската градина какви искат да станат, те отговарят с нещо от рода на: лекар, полицай или герой под някаква форма, независимо каква. Откривате ли прилика в техните отговори? Те всички до един искат да бъдат спасители -ГЕРОИ - нещо, което по - късно образованието им отнема.
Според мен, системата има нужда от промяна, която отново да задейства механизма на хомо сапиенс да мисли, тък като образованието е необходимост, а с тези бързи изменения, които претърпява света, знанието е единственото нещо, което може да ни спаси! Системата е тази, която ни прави неадекватни и ни хвърля неподготвени в истинския свят!
Разминаването в представите ни за образованието идва от това, че то - нещото, което поколенията от последните 3 века следва, е било създадено във времето на буржоазията, когато обществото е имало изключителна нужда от смирените си бройки за армията и тук - там държавноподчинени роби с промито съзнание. Проблемът обаче е, че ние живеем в ерата на технологиите, където нещо подобно е абсолютно неприложимо, тъй като се смята, че еволюцията продължава и след като народът от преди толкова години е учил по система, по която и ние днес учим, се оказва, че се извършва престъпление срещу самото естесвено развитие на човечеството. Оказва се, че това е доста угодно, тъй като всяко дете влиза с мечти и надежди, които с времето или изгубва, тъй като заживява в "реалността", която му бива насадена от грешните представи на някой друг, или те - мечтите му, получават слаба оценка и губят стойност дори пред самия него.
А доколкото представите за бъдещето, то е нещо субективно, тъй като ние не сме способни да отгаднем развитието на събитията за период от време, а единствено да контролираме моментното си състояние. Точно затова, когато питат децата в детската градина какви искат да станат, те отговарят с нещо от рода на: лекар, полицай или герой под някаква форма, независимо каква. Откривате ли прилика в техните отговори? Те всички до един искат да бъдат спасители -ГЕРОИ - нещо, което по - късно образованието им отнема.
Според мен, системата има нужда от промяна, която отново да задейства механизма на хомо сапиенс да мисли, тък като образованието е необходимост, а с тези бързи изменения, които претърпява света, знанието е единственото нещо, което може да ни спаси! Системата е тази, която ни прави неадекватни и ни хвърля неподготвени в истинския свят!
Много добре написано !
ОтговорИзтриване